ЗАЛЮ̀ШКВАМ СЕ, -аш се, несв.; залю̀шкам се, -аш се, св., непрех. Тръгвам, като се люшкам; залюлявам се. — Хайде, обирай си парцалите! — зафана свекърът, като се залюшка към къщи. Т. Влайков, Съч. II, 98. Райко тръгна на друга посока, върна се, спря пред вратата, извика на кръчмаря и пак се залюшка из тъмнината. К. Петканов, МЗК, 68. — Донес едно червено... Матей се залюшка към тезгяха. Ив. Венков, ХКН, 89.